На какво да играем с детето

Дълготрайните психологически ефекти от епидемията от коронавирус тепърва ще се анализират и осмислят. Ще се експериментира с възможностите за тяхното преодоляване.

Емоционална подкрепа на децата в условията на Covid-16 и социална изолация предлагат специалисти в областта на детската психология и развитие.
От 30 ноември до 7 декември Академия за родители, съвместно с едни от най-добрите експерти в областта на детската психология и развитие, ще проведе безплатни уебинари. Лекциите са посветени на начините за емоционална подкрепа на децата в условията на Covid-16 и социална изолация. В рамките на седмица психолози, логопеди и специалисти по семейни отношения ще се срещат с родители, за да ги подкрепят с информация и практически съвети. 
Събитието е безплатно и обхваща разнообразие от актуални теми.
Сред тях са:
- На какво да играем с децата, докато сме затворени у дома
- Методи за справяне с родителската тревожност
- Как да развиваме емоционалната интелигентност на децата по време на изолация
- Как да се справим с дистанционното обучение
- Как да управляваме времето и енергията си с деца и работа от вкъщи
- Как изолацията влияе на децата.
Повече информация за събитието, както и за участието в него, ще научавате на официалната ни фейсбук страница

Играта като изход и решение на емоционалните конфликти

Снимка: Guliver / iStock

Неслучайно сред водещите специалисти в областта на психотерапията активно се обсъжда въвеждането на нов термин и психично разстройство. Активно се налага терминcът „мас травма“. Това е нарушение на психичното функциониране, вследствие на страх, изолация и претърпени загуби.
Ситуацията на действаща вирусна епидемия изисква физическо дистанциране и спиране на обичайния начин на живот. Това води до промяна на основни навици, нарушаване на границите или тяхното размиване, както и се свързва със страх, безпомощност и невъзможност да имаме контрол. Все неща, които изграждат нашата базова сигурност. 

Можем да върнем равновесието с игрите 

Кои видове игри, свързани с установяване на приемливи гъвкави граници, вентилиране на емоциите, насърчаване на споделянето и обмена им, както и ненасилствената комуникация и подобряването на връзката между членовете на семейството, е добре да предложим на децата?
В тези игри няма нищо задължително. Природата на играта е такава, че тя изисква пълна свобода, доброволност и отдаденост. Играта предполага децата, а и възрастните да използват въображението си, да творят и да създават.
Повечето предложени игри са насочени основно към  развитие на емоционалната интелигентност и изразяване и обмен на емоции. Това всъщност подпомага сплотяването и в крайна сметка оцеляването в добро психично здраве.

Граници. Тази игра би могла да помогне при онлайн обучението и включването в интернет с разнообразни програми за обмен -зуум, тиимс, скайп. 
Всички застават пред екраните. Има един който брои, докато останалите се „скрият“, не се виждат на екрана. Този, който брои следи всички да са добре скрити. След което казва стоп и всички отново трябва да се появят на екран. Това е вид виртуална криеница.

Стоп. Всички тичат. Някой казва „стоп“ и всички трябва да замръзнат. Този, който е направил „стоп“, посочва следващия, който прави „стоп“.

Острови. Групата се разделя на двойки. Във всяка двойка има един, който има въображаем остров, и един който иска да завземе острова.
Например, с въображаема лодка. Островите обикновено се оформят от въжета или столове. Целта е да се запази територията, или съответно да се превземе островът.

Снимка: Guliver / iStock

Игри работещи с обмена на емоции и разтоварването на емоции

Правене на кукли. Използват се подръчни материали - чорапи, дървени лъжици, копчета и други. Всеки изработва по една кукла. След това трябва да я представи - как се казва, какво прави, каква е. Следващата фаза е куклен театър, като всеки е в ролята на собствената си кукла. Тази игра е дълга и може да се започне в един ден и да приключи на следващия.

Огледална гимнастика. Избира се тема - например, как се събудих тази сутрин. Избира се някой от семейството, който да е огледало. Детето показва - огледалото имитира. След това си разменят ролите. Обикновено тази игра се играе без думи. 

Снимка: Guliver / iStock

Емоционални карти. Те съдържат различни ситуации или емотикони, изразяващи различни чувства. Продават се в книжарниците, но можете да ги направите и сами. Записвайте по една емоция на листче.
Играта се играе така: всеки тегли по една карта или листче, прочита на глас емоцията и посочва с палец как тази емоция се отнася към него в момента. Палец нагоре – силно изпитва канкретната емоцея, водоравен палец – средно, палец надолу - в момента не изпитва тази емоция. След това и останалите от групата показват как съответната емоция се отнася към тях в момента.

Искам, Харесвам, Благодаря. Поставят се три стола един до друг. Всеки стол има име – “Какво харесвам в себе си”, “Какво искам за себе си”, “За какво благодаря”.
Сядайки на всеки един от столовете, всеки казва за себе си, а останалите го изслушват. 

Игри за развитие на въображението

За щастие, за нещастие. Пишем обща история. Всички казват един след друг по едно изречение. Всеки избира с какво да започва неговото изречение - със „За щастие…“ или „За нещастие…“. След като историята стане достатъчно дълга, всеки си избира роля и групата разиграва сюжета.

Влизане в роли. Играчите се разделят на два отбора. Отбор А избира роля – животно, приказно същество, друго. Отбор Б трябва да влезе в този образ и да представи етюд. След това си разменят задачите. Следваща фаза на играта е „прилагателно+съществително“. Това означава, че ако досега ролята е била – „ Елате при нас като слон“, следващата задача е „Елате при нас като весел слон“.

Селфи. Всеки от участниците си мисли за това, какво селфи иска да си направи и къде. Също и къде ще го публикува. След което застава в съответната поза и си прави въпросното селфи, но въображаемо. Останалите гледат. Всички се изреждат да си направят селфи. 

Снимки. Някой от групата решава каква снимка иска да си направи. На нея може да има всичко – предмети, животни, хора. След това сред присъстващите избира колкото персонажа са му необходими. Казва им какво или кого да играят. Възможно е да имат и реплики. След което всички замръзват и “режисьорът” прави въображаемата фотография.

Снимка: Guliver / iStock

Игри за опознаване

Две истини една лъжа. Всеки има по едни лист. На него написва две истини и една лъжа за себе си, без да посочва кое от твърденията е истина и кое е лъжа. Седящият от дясно до него трябва да посочи кое според него е лъжата и да се обоснове. 

Никога не съм… Всеки има по пет клечки или чипове. Играчите имат право на пет фрази. Те трябва да са истина и да започват с думите “Никога не съм…“ Всеки, който е правил споменатото - дава една от своите клечки/чипове. Победител е този, който събере най-много клечки или чипове. Например, един казва: „Никога не съм летяла със самолет“, всички, които са летели със самолет, му дават клечка или чип. Печели този, който е събрал най-много.

Три въпроса. Всеки участник пише по три въпроса, които би искал да научи от конкретен човек от семейството. Въпросите се слагат в една шапка и всеки си тегли и отговаря на тези, които са му се паднали.

Кълбото на въпросите. Всички играчи сядат в кръг. Един държи кълбо. Казва името на този, към когото ще хвърли кълбото. След името следва въпрос или предположение. Този, който получава кълбото казва дали предположението е вярно или отговаря на въпроса. След това на свой ред задава въпрос или прави предположение към някой друг. И хвърля кълбото. Така се играе до заплитане на всички нишки. След това следва разплитане по обратния ред - всеки задава въпрос на този, който преди това му е задал. Така кълбото се навива обратно.

Автор: Даниела Тахирова – психолог

Материалът е част от проект Социално-емоционално образование за родители е финансиран от семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Академия за родители и не отразяват непременно вижданията на семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“ или нейните партньори.